28 юли е Световeн ден за опазване на природата (World Nature Conservation Day). На тази дата всяка година човечеството изпада в екологичен дълг, защото вече е изчерпало естествените запаси, които планетата може да възстанови в рамките на една година.
Тази глобална инициатива ни напомня, че здравата околна среда е в основата на стабилното и продуктивно общество. В центъра на вниманието стои разбирането, че природните ресурси не са неизчерпаеми, а тяхното дългосрочно съхранение изисква целенасочени и устойчиви практики.
Основни стълбове, около които се концентрира тази инициатива, са:
Устойчиво управление на водите – в световен мащаб се набляга на опазването на сладководните басейни, редуцирането на промишленото замърсяване и внедряването на технологии за рециклиране на отпадни води.
Защита и възстановяване на горите, които са „белите дробове“ на планетата и дом на над 80% от сухоземното биоразнообразие. Инициативите на този ден често са свързани с борбата срещу обезлесяването и насърчаването на отговорно лесовъдство, което балансира добива на дървесина с естественото възобновяване.
Здраве на почвите – акцентът тук е върху устойчивото земеделие. Намаляване на агресивните химикали, ротация на културите и възстановяване на органичното вещество в почвата, за да се запази нейното плодородие.
Минимум пластмаса и отпадъци – денят е повод да се говори за преминаване към кръгова икономика, където ресурсите се използват повторно, вместо да завършват на сметището.
Световен ден за опазване на природата. Парадоксът
Ключовата философия е, че опазването на природата не означава да спрем да използваме ресурсите, а да ги управляваме по начин, който задоволява нашите нужди, без да компрометира способността на бъдещите поколения да задоволяват своите собствени.
Една от големите теми е устойчивото земеделие. Това включва и грижата за здравето на почвите с оглед гарантирането на продоволствената сигурност в света.
В същото време разхищението на храна остава проблем с гигантски мащаби.
Според последния мащабен доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), светът изхвърля 1,05 млрд. т храна годишно на ниво потребители (домакинства, ресторанти и търговия на дребно). Това са около 19% от цялата храна, която изобщо достига до магазините и крайните потребители.
Ако към тази цифра се добавят и загубите по веригата на доставки, които Организацията по прехрана и земеделие (FAO) оценява на още 13%, се оказва, че близо 1/3 от произведената храна в света никога не се изяжда.
Оказваме се в ситуация, в която непрестанно притискаме земеделието за по-високи добиви, изтощаваме хумусния слой с тежка химия в името на това да изхраним света. Съответно се „борим“ с този подход. В същото време изхвърляме тонове готова продукция заради лоша логистика, презапасяване или естетически несъвършенства на продуктите.
Връзката между двете обаче сякаш остава невидима или неразбираема.
Пилеенето на храна означава пилеене на земя!
Изтощаваме земята, за да произведем излишък! Когато този излишък стигне до боклука и започне да гние, газовете, които се отделят, тровят средата, в която живеем.
Докато се въртим в този кръг, екологичната сметка никога няма да излиза.
Пропилян кредит от природата
Как точно се случва това?
За да израсне една суровина, почвата отдава своите хранителни вещества (азот, фосфор, калий, микроелементи). Когато 1/3 от храната в световен мащаб отиде на боклука, това означава, че сме изтощили милиони хектари плодородна земя за нищо. Почвата е невъзобновяем ресурс в рамките на човешкия живот. За създаването на 2,5 см горен почвен слой са нужни около 500 години.
Земеделието консумира близо 70% от сладководните ресурси на планетата. Изхвърлянето на един развален продукт е равносилно на това да оставим чешмата да тече с часове.
Веднъж изтощаваме почвата с интензивно земеделие, за да произведем излишък. Втори път, когато изхвърлената храна попадне на сметищата, тя гние анаеробно и отделя метан, който е много по-агресивен парников газ от въглеродния диоксид.
Решението е на върха на собствената ни вилица
Културата на потребление е култура на уважение към суровината. Гастрономията не започва от чинията, а от отношението към земята. И определено не се лута между „красивото“ и „грозното“. Природата ни дарява с плодове и зеленчуци във всякакви форми и размери. Добрият им вкус и богатството на хранителни вещества не идват от външния им вид, а от чистотата на почвата, в която са отгледани.
В този ред на мисли малките избори, които всеки от нас прави ежедневно, имат потенциала да ни извадят от омагьосания кръг. Количествените натрупвания водят до качествени изменения – Хегел го е формулирал преди повече от два века.
Има за какво да помислим, когато влезем в магазина днес. А има ли нужда днес да влизаме в магазина? Може би в хладилника има достатъчно храна, която очаква да бъде изядена, а не изхвърлена.
Честит Световен ден за опазване на природата!