Лидер в оползотворяването на излишната храна за подпомагане на нуждаещите се, от 2004 г. Цанка Миланова активно развива хранителното банкиране в България. През последните 12 години ръководи Българската хранителна банка – организацията, която ежедневно спасява храна и я разпределя на нуждаещи се в цялата страна. Към днешна дата тя е спасила от разхищение над 2 580 000 кг храни на стойност над 11,5 млн. лв., с които е подкрепила бюджета на над 150 000 нуждаещи се българи.
Под ръководството на Цанка Миланова, през 2017 г. Българската хранителна банка е отличена от сп. Forbes за приноса ѝ към обществото. От 2024 г. тя е член на Борда на директорите на Европейската федерация на хранителните банки.
Какво Ви мотивира да бъдете част от промяната към по-зелен свят?
Вярвам, че всяко действие има значение. Преди 20 години, когато започнах да работя за това повече хора и компании да имат различно отношение към храната и да работят за оползотворяване на излишъка, мнозина ми казваха, че не си струва и каузата ми е невъзможна. Аз обаче виждах колко много безценни ресурси се разпиляват всеки ден и колко висока социална, икономическа и екологична цена плащахме заради бездействието си като общество. Възможността да променя статистиката и да работя за това поне 1% от онези 614 000 т годна храна, която разпиляваме само у нас, да бъде спасена навреме в подкрепа на над 1,5 млн. българи, живеещи под прага на бедност, силно ме мотивираше.
През годините спасяването и преразпределението на излишната храна се доказа и като най-бързия и най-достъпния начин за намаляване на отпечатъка върху природата чрез намаляване на емисиите на метан. До 10% от глобалните емисии на парникови газове идват от храната, която се изхвърля и гние на сметището.
Днес, когато виждам всичко това да работи като добре смазан механизъм съм още по-вдъхновена да насърчавам устойчиви практики, да помагам за повишаване на осведомеността и да подкрепям хора, организации и идеи, които работят за по-добро общество и природа. Такива практики укрепват крехкия баланс на природата и доказват колко голямо влияние имат човешките решения върху околната среда.
Коя е най-голямата трудност, с която сте се сблъсквали по пътя към устойчивостта?
Преодоляването на навиците и инерцията на утвърдените системи. Светът е силно зависим от изкопаемите горива, линейната икономика (произвеждане, използване, изхвърляне) и консуматорския начин на живот. Промяната на тези модели изисква големи инвестиции, нови политики и културна промяна, което често среща съпротива. Въпреки тези предизвикателства, напредъкът е налице, благодарение на технологичните иновации, нарастващата екологична осведоменост и ангажираността на глобалното общество.
Малките промени, направени от всеки човек, също са важни. Аз съм пример за това как един човек с достатъчно визия, страст и ангажираност може да постигне социална промяна за цялото общество.Въпреки че отне повече от 5 години на преодоляване на политически и социални бариери, законодателната инициатива за безвъзмездно предоставяне на излишната храна с данъчни стимули за бизнеса е факт. Общественият консенсус за необходимостта от следващи действия за устойчивост на тези усилия – също. Чака ни още много работа!
Ако можехте да дадете един съвет на бизнесите, които тепърва започват устойчивата трансформация, какъв би бил той?
Нека започнат с малки, но последователни стъпки, вместо да се опитват да променят всичко наведнъж. Устойчивостта е дългосрочен ангажимент, който изисква адаптация и учене по пътя на промяната.
Започнете с разбиране на вашето въздействие върху околната среда, идентифицирайте най-големите възможности за подобрение и заложете реалистични цели. Включете служителите си в процеса – вдъхновете ги и ги направете част от промяната. Важно е също да комуникирате ясно своите устойчиви усилия – с клиентите, партньорите и цялата общественост. Автентичността и прозрачността ще ви помогнат да изградите доверие и да мотивирате повече хора да подкрепят вашата визия.
Кой момент Ви е накарал да осъзнаете колко важна е устойчивостта?
Осъзнаването идва не от един конкретен момент, а от натрупване на факти, събития и лични размисли. Често това става, когато човек види реалните последици от климатичните промени, ресурсното изчерпване или социалните неравенства. За много хора такъв момент е преживяване от първа ръка – например, когато видят как замърсяването унищожава красиви природни места, или когато осъзнаят колко храна се изхвърля, докато други хора гладуват. За мен също беше така.
Какво е най-важното нещо, което сте научили за устойчивостта от практиката, а не от теорията?
Тя не е просто набор от правила, тя е динамичен процес, който изисква гъвкавост, сътрудничество и ангажираност. Едно от ключовите осъзнавания е, че малките промени, ако се прилагат последователно, водят до големи резултати. Често бизнесите и организациите се стремят към мащабни устойчиви трансформации, но успехът идва от постепенното внедряване на решения, които работят в дългосрочен план.
Практиката също показва, че хората са в основата на устойчивостта. Политиките и технологиите са важни, но истинската промяна настъпва, когато хората осъзнаят стойността на устойчивите практики и ги интегрират в ежедневието си.
Какво означава за Вас „устойчивост“ отвъд професионалната сфера?
Устойчивостта е начин на живот и начин на мислене, който влияе на личните ни избори, социалните връзки и дори начина, по който се грижим за себе си и другите. Това означава осъзнатост – да се грижим за ресурсите, които използваме, да правим информирани избори и да поддържаме баланс в отношенията си с хората и природата.
Лично за мен устойчивостта е и грижа за бъдещето – не само екологично, но и социално. Това включва създаването на силни, подкрепящи общности, в които всеки човек има шанс да се развива.
Какво е Вашето виждане за бъдещето – как изглежда един устойчив свят след 20 години?
Представям си свят, в който устойчивостта вече не е допълнение към бизнеса и обществото, не е научен термин, а основен принцип, заложен във всичко, което правим по един солидарен и справедлив начин. Например, устойчиво производство на храни, което запазва почвата, намалява разхищението и подкрепя биоразнообразието.
Вярвам, че устойчивият свят ще се гради върху баланса между природата и човешките нужди, където достъпът до храна, чиста вода и образование ще е универсален.
Тази визия не е утопия, а път, в чието начало вече вървим. Въпросът за мен е как можем да ускорим процеса и да направим устойчивото бъдеще реалност още по-скоро.
Кой е най-големият мит за устойчивостта, който според Вас трябва да бъде развенчан?
Един от най-големите митове за устойчивостта е, че тя е твърде скъпа и достъпна само за големите компании или богатите хора. В действителност, устойчивите практики често водят до дългосрочни икономии като намаляване на разходите за енергия и оптимизиране на ресурсите както в бизнеса, така и в личен план.
Друг разпространен мит е, че устойчивостта означава жертви и компромиси, че трябва да се откажем от удобството или качеството на живот, за да бъдем екологично отговорни. Сякаш устойчивостта е само за екоактивисти. Не е нужно да бъдеш активист, за да живееш устойчиво. Малките промени – като рециклирането и разумното потребление – имат реално значение.
Как поддържате надеждата и мотивацията си в свят, където климатичните предизвикателства понякога изглеждат непреодолими?
Надеждата и мотивацията ми идват от осъзнаването, че всяко действие има значение. Вместо да се фокусираме върху апокалиптични сценарии, можем да изградим позитивна визия за бъдещето, която вдъхновява хората да действат. Да си поставим цели, които да преследваме, като се опитваме да въвличаме и други хора, като по този начин индивидуалните ни стъпки се превръщат в колективни действия.
Ако има едно нещо, което бихте искали всеки човек да осъзнае за планетата, кое би било то?
Всичко е взаимосвързано, живеем в крехък баланс. Природата, климатът, животните, хората – всяко действие, което предприемаме, има отражение върху цялата екосистема.
Когато разберем, че ресурсите не са безкрайни и че нашите избори – от начина, по който консумираме, до начина, по който се отнасяме към околната среда – оформят бъдещето на планетата, тогава започваме да действаме по-отговорно.
Завършете изречението: “Бъдещето е зелено, ако…”
… всеки човек осъзнае, че изборите, които прави днес, оформят света утре. Ако се грижим за природата така, както се грижим за собствения си дом, ако иновациите и устойчивите практики станат стандарт, а не изключение, ако разбираме, че балансът между развитие и опазване на ресурсите е ключът към дългосрочно благополучие.
Бъдещето е зелено, ако действаме с мисъл, решимост и грижа – не само за себе си, но и за поколенията след нас.