1000 евро. Една от всеки три торби с покупки. Милиарди тонове храна. Това е цената на навиците ни – на пазаруването без план, на презапасяването и на продуктите, които забравяме в хладилника, докато стане твърде късно да ги използваме.
На 16 октомври, в Световния ден на прехраната, цифрите разказват история, която трудно ще ни остави безразлични. Всяка година едно средностатистическо четиричленно семейство в Европа изхвърля храна за 600 до 1000 евро. В световен мащаб близо 1/3 от произведената храна изобщо не стига до масата, а ресурсите, вложени в нейното производство, опаковане и транспортиране, също отиват на вятъра.
И ако призивите за разумно потребителско поведение, за избягване на крайностите и отговорна грижа за света, който оставяме на децата си не оказват достатъчен ефект,
цифрите винаги привличат вниманието.
1/3 от храната в света
се изхвърля
1/3 от храната в света отива на вятъра
През 2023 г. около 733 милиона души са били засегнати от глад. В същото време над 1 млрд. тона годна за консумация храна отиват на боклука. Тези количества биха били достатъчни за изхранването на гладните.
Разхищението не означава, че храната, изхвърлена в една част на света, автоматично може да стигне до човек в друга. Но показва колко неефективно използваме ресурсите, от които всички зависим.
1000 евро годишно
изхвърля едно семейство
Изхвърляме до 1000 евро годишно
Представете си, че се прибирате от супермаркета с четири пълни торби с продукти. Оставяте три в кухнята, а четвъртата директно изхвърляте в контейнера. Така изглежда разхищението на храна. За едно средностатистическо четиричленно европейско семейство стойността на изхвърлената храна може да достигне 600 до 1000 евро годишно.
Плащаме за продуктите, прибираме ги у дома, а после ги изхвърляме, защото сме купили повече, отколкото можем да изядем, не сме ги съхранили правилно или сме забравили за тях.
20%
от плодовете и зеленчуците не стигат до магазина
Над 20% от плодовете и зеленчуците не стигат до магазина
Кривата краставица. Усуканият морков. Ябълката с петънце. Доматът, който не изглежда като останалите в щайгата.
Външният вид често решава съдбата на храната още преди тя да стигне до потребителя. Част от плодовете и зеленчуците се отхвърлят заради размера, формата или козметични дефекти, въпреки че са напълно годни за консумация.
А най-разумният ни ход като потребители е да избираме храната по нейните качества, а не по външния ѝ вид.
Цената на изхвърлената храна
1 ябълка = 125 литра вода
Когато изхвърлим 1 килограм телешко месо, с него пропиляваме около 15 000 литра вода, използвани за производството му. С изхвърлянето на една единствена ябълка изсипваме в канала близо 125 литра вода – толкова, колкото за едно пълно пускане на казанчето 15 пъти.
Посочените количества вода представляват приблизителния воден отпечатък на съответните хранителни продукти. За сравнението е използвана стандартна вместимост на вана от 150 литра.
Числата говорят сами за себе си.
Когато изхвърлим ябълка, не губим само стойността ѝ от няколко евроцента. Пилеем вода, земя, труд и енергия. А когато изхвърлим месо, въздействието често е още по-голямо заради ресурсите, необходими за отглеждането на животните и производството на фураж.
1,4 милиарда хектара
Земята, използвана за отглеждане на храна, която никога не се изяжда, заема около 1,4 милиарда хектара. Това са близо 30% от цялата селскостопанска площ в света, равняваща се на територията на Китай и Канада, взети заедно.
От 2 седмици до 25 години
В природата или в нормален компостер една огризка от ябълка се разгражда напълно за 2 до 8 седмици, като се превръща в хумус. Когато обаче я хвърлим в найлонов плик на запечатано сметище без достъп до въздух и светлина, на същата тази огризка могат да са ѝ нужни до 25 години, за да се разгради. През целия си престой на сметището тя ще отделя вреден метан.
28 пъти по-мощен замърсител
Храната, която гние на сметищата без достъп до кислород, отделя метан. Този парников газ е над 28 пъти по-мощен и вреден за затоплянето на атмосферата от въглеродния диоксид, отделян от автомобилите.
Ако разхищението на храна беше държава, по някои оценки то би било третият най-голям източник на парникови газове в света – след Китай и САЩ. Хранителните загуби и отпадъци са свързани с приблизително 8-10% от глобалните емисии на парникови газове.
Парадоксално, унищожаваме храна, за чието производство вече сме използвали природни ресурси, а след това влагаме допълнителни средства за събирането и обработването на отпадъците.
Повече от 50% – разхищаваме най-много вкъщи
Противно на схващането, че търговските вериги и ресторантите изхвърлят най-много, статистиката за Европа и развитите страни е категорична – над 50% от изхвърлената храна идва от домакинствата.
Причините са добре познати. Купуваме повече, отколкото можем да изядем. Готвим в количества, които не успяваме да оползотворим. Съхраняваме продуктите неправилно. Забравяме какво има в хладилника. Изхвърляме остатъци, които биха могли да станат част от следващо ястие.
Добрата новина е, че тук имаме реална възможност да променим нещо. Не са необходими скъпи уреди, специални продукти или сложни правила. Необходимо е малко повече внимание към храната, която вече сме купили.
Как да изхвърляме по-малко храна, без да готвим по-малко вкусно?
Готвенето без отпадък не означава да използваме всичко на всяка цена, нито да ядем храна, която вече не е безопасна. Означава да планираме по-разумно и да откриваме възможностите там, където иначе бихме видели остатъци.
Преди пазаруване проверете какво вече имате. Един поглед в хладилника и килера може да ви спести ненужни покупки. Планирайте няколко ястия около продуктите, които трябва да използвате първо.
Не подценявайте зеленчуковите обелки и дръжките. Ако са добре измити и подходящи за употреба, те могат да се съберат във фризера и да се използват за приготвянето на домашен зеленчуков бульон. Не използвайте развалени части или такива, които не са подходящи за консумация.
Превърнете остатъците в ново ястие. Печените зеленчуци могат да влязат във фритата или киш. Свареният ориз може да стане основа за друго ястие. Остатъците не са задължително скучно повторение на вчерашната вечеря.
Замразявайте навреме. Ако знаете, че няма да използвате даден продукт или готово ястие, не чакайте да се развали. Замразяването може да удължи срока му на годност, стига да е направено при подходящи условия.
И най-важното – различавайте обозначенията „най-добър до“ и „използвай преди“. Първото обикновено се отнася до качеството, а второто – до безопасността.
Разхищение – отвъд собствената ни чиния
Световният ден на прехраната е повод да погледнем отвъд собствената си чиния. Зад храната стоят вода, земя, човешки труд, енергия и средства. Когато я изхвърляме, губим всичко това наведнъж.
Очевидно е, че не можем сами да решим глобалния проблем с глада. Не можем и да променим цялата хранителна система с една покупка. Но можем да започнем от мястото, в което имаме най-много контрол – кухнята вкъщи.
Да купуваме толкова, колкото ни е необходимо. Да съхраняваме правилно. Да готвим с мисъл за продуктите, които вече имаме. Да не отхвърляме храната само защото не изглежда съвършено.
Защото 1000 евро годишно не са просто сума, която изчезва в коша. Те са напомняне колко много можем да спестим, когато започнем да ценим храната, преди да е станала отпадък.
Световният ден на прехраната се отбелязва всяка година на 16 октомври. Инициативата е на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) и е учредена през 1979 г. по време на 20-ата сесия на конференцията на организацията. Датата не е избрана случайно – на 16 октомври 1945 г. е основана самата FAO. Денят се отбелязва за първи път през 1981 г. и има за цел да насочи общественото внимание към глада, продоволствената сигурност, устойчивото производство на храни и необходимостта от по-отговорно използване на хранителните ресурси. Днес той е повод да си припомним, че ограничаването на хранителните отпадъци е важна стъпка към изграждането на по-устойчива хранителна система.