Разхищението на храна е един от най-сериозните екологични проблеми на нашето време. Около 1/3 от цялата произведена храна в света – около 1,3 млрд. тона годишно – никога не стига до чинията. Последствията от този парадокс далеч надхвърлят загубата на хранителна стойност. Екологичният отпечатък е тежък – допринася за климатичните промени, изчерпването на природните ресурси, деградация на почвите и ускорено намаляване на биоразнообразието.
На първо място, разхищението на храна генерира значително количество парникови газове. Когато храната се изхвърля и попада на сметищата, тя се разлага анаеробно, при което се отделя метан – мощен парников газ, чийто потенциал за затопляне на атмосферата е над 28 пъти по-висок от този на въглеродния диоксид в 100-годишен хоризонт.
Ако разхищението на храна беше държава, тя щеше да се нареди на трето място по общ обем на парникови емисии в света – веднага след САЩ и Китай.
Всъщност, хранителните отпадъци са отговорни за приблизително 8% от световните емисии на парникови газове, което влошава допълнително климатичната криза.
Необратима загуба на природни ресурси
За производството на изхвърлената храна се използват ресурси като вода, земя и енергия. Всички те също се губят.
Воден отпечатък: В световен мащаб земеделието изразходва около 70% от прясната вода. За производството на 1 кг говеждо месо са необходими над 15 000 л вода, за 1 кг сирене – около 5 000 л (по цялата верига от кравата до млякото), а за 1 кг картофи – близо 300 литра. Изхвърлянето на тези продукти означава пряко изпразване на вече изчерпаните водоизточници.
Земя и почвено здраве: Около 30% от световната селскостопанска земя се използва за отглеждане на храна, която никой няма да изяде. Интензивното култивиране без последваща консумация води до изтощаване на почвите, ерозия и загуба на хумусния слой.
Енергиен ресурс: Всеки етап от веригата – от дизеловото гориво за тракторите до електричеството за хладилните вериги в супермаркетите – се превръща в излишно изгорени изкопаеми горива.
Хранителното разхищение оказва пряко влияние и върху биоразнообразието.
Разширяването на земеделските земи е основният двигател за обезлесяването в световен мащаб. Тропически гори и ценни екосистеми се унищожават, за да се освободи място за монокултурно земеделие и пасища. Притиснати от свиването на своите ареали, хиляди видове растения, животни и ключови опрашители са изправени пред риск от изчезване. Когато изхвърляме храна, ние всъщност обезсмисляме тази загуба на природни местообитания.
Хранителните отпадъци – решение на ежедневно ниво
За преодоляване на тази пълномащабна криза са необходими действия както на ниво политики и вериги за доставки, така и в отделните домакинства.
Планиране и правилно съхранение: Изготвяне на седмично меню, пазаруване със списък и познаване на разликата между „Годно до“ (безопасност) и „Най-добър до“ (качество).
Оползотворяване на остатъците: Използване на продуктите с напреднала зрялост или изостанала сготвена храна в нови ястия.
Компостиране: Връщане на органичната материя обратно в почвата, за да се затвори хранителният цикъл и да се предотврати образуването на метан на сметищата.
Ограничаването на хранителните отпадъци е един от най-бързите и достъпни начини да се намали екологичният натиск върху планетата. Съхраняването на ресурсите и защитата на екосистемите започват от ежедневния избор във всяка кухня.