Денимир Димитров стои зад иновативната компания Zero Wave, която трансформира отпадъци в ценни ресурси, превръщайки селскостопански остатъци в растителни протеини. Компанията е носител на множество международни отличия и призната в цяла Европа за своя принос към устойчивото бъдеще.
Моята работа – казва той – е на кръстопътя между иновации, екология и бизнес. Вярвам, че устойчивостта трябва да бъде част от всяко бизнес решение.
Включен в класацията Forbes 30 Under 30, Денимир Димитров е носител на PwC ESG Innovation Award и активен автор, лектор и ментор в сферата на ESG, предприемачеството и зелените иновации.
Какво Ви мотивира да бъдете част от промяната към по-зелен свят?
Истинската ми мотивация идва от усещането за отговорност – към хората, към природата и към бъдещето. Не мога да приема, че напредъкът трябва да е за сметка на планетата.
Коя е най-голямата трудност, с която сте се сблъсквали по пътя към устойчивостта?
Сблъсъкът с инерцията. Промяната е трудна, особено когато системите са изградени около “бързо и евтино”, а не върху “качествено и устойчиво”. Най-трудно е да промениш мисленето.
Ако можехте да дадете един съвет на бизнесите, които тепърва започват устойчивата трансформация, какъв би бил той?
Започнете с малките неща, но с ясна визия. Устойчивостта не е краен резултат, а процес. И не забравяйте – всяко действие има значение.
Кой момент Ви е накарал да осъзнаете колко важна е устойчивостта?
Когато видях огромните количества храна, които се изхвърлят всеки ден – в свят, в който милиони гладуват. Това не е просто проблем, това е морален провал.
Какво е най-важното нещо, което сте научили за устойчивостта от практиката, а не от теорията?
Че устойчивостта е свързана най-вече с хората – с техните навици, страхове и мечти. Промените се случват, когато успееш да ги ангажираш на лично ниво.
Какво означава за Вас „устойчивост“ отвъд професионалната сфера?
За мен това е начин на живот – какво ям, как пътувам, как възпитавам децата си. Не можеш да говориш за устойчивост, ако не я живееш.
Какво е Вашето виждане за бъдещето – как изглежда един устойчив свят след 20 години?
Виждам свят, в който ресурсите се споделят, градовете са зелени, храната е чиста, а технологиите служат на хората, не обратното. Свят с баланс между нуждите на човека и тези на природата.
Кой е най-големият мит за устойчивостта, който според Вас трябва да бъде развенчан?
Че устойчивостта е скъпа. Истината е, че без устойчивост ще платим много по-висока цена – социална, икономическа и екологична.
Как поддържате надеждата и мотивацията си в свят, където климатичните предизвикателства понякога изглеждат непреодолими?
Чрез действия. Дори най-малкото усилие е по-добро от бездействието. И чрез общност – хората, които споделят тази мисия, ми дават сила.
Ако има едно нещо, което бихте искали всеки човек да осъзнае за планетата, кое би било то?
Че тя не е наша собственост – ние сме само временно тук. И дължим на следващите поколения свят, който могат да обичат и нарекат дом.
Завършете изречението: “Бъдещето е зелено, ако…”
…Вярваме в силата на промяната и действаме заедно, а не поотделно.