Яна Стратиева е изпълнителен директор на Сдружение “Храни и напитки България” от 2018 г. и двигател зад ключови инициативи за устойчиво развитие в сектора на храните и напитките у нас.
Тя е юрист по образование, с магистратура по Бизнес администрация от Виенския университет по икономика (WU) и специализации в Ливърпулския университет “Джон Мур” и Международното училище по комуникации в Лондон. Притежава над 20 години управленски опит в медиите и нестопанския сектор, включително като изпълнителен директор на “Медиа линк” АД.
Сдружението, което ръководи, е инициатор на Plastics Pact Bulgaria и работи за налагането на устойчиви практики в хранителната индустрия. Организацията е активен партньор в прилагането на Националния план за намаляване на хранителните загуби, а нейните членове са сред най-активните дарители на Българската хранителна банка.
Какво Ви мотивира да бъдете част от промяната към по-зелен свят?
Желанието да има Утре.
Коя е най-голямата трудност, с която сте се сблъсквали по пътя към устойчивостта?
Преодоляването на кампанийността и налагането на мисълта за околната среда като част от ежедневието ни, като нишка, която трябва да присъства във “всяка тъкан” на обществения, икономическия и личния ни живот.
Ако можехте да дадете един съвет на бизнесите, които тепърва започват устойчивата трансформация, какъв би бил той?
Правенето на устойчив бизнес е успешно само когато стане начин на мислене, а не кампания.
Кой момент Ви е накарал да осъзнаете колко важна е устойчивостта?
Няма такъв момент, това е процес, събуждане, създаване на чувствителност към запазване на средата.
Какво е най-важното нещо, което сте научили за устойчивостта от практиката, а не от теорията?
Че „една птичка пролет не прави“. Необходимо е усилието на всички, за да съхраним това, което имаме, но без усилието на отделния човек и най-мощната компания ще се провали.
Какво означава за Вас „устойчивост“ отвъд професионалната сфера?
Отговорност към средата, която ме заобикаля.
Какво е Вашето виждане за бъдещето – как изглежда един устойчив свят след 20 години?
По мъдър и по-отговорен. Надеждата ми е в децата ни, в това, че за тях тези теми ще са важна част от мисленето, а не „ленински съботник“.
Кой е най-големият мит за устойчивостта, който според Вас трябва да бъде развенчан?
Че ако се справим с пластмасата, всичко вече ще е ок…
Как поддържате надеждата и мотивацията си в свят, където климатичните предизвикателства понякога изглеждат непреодолими?
Като търся и общувам със съмишленици.
Ако има едно нещо, което бихте искали всеки човек да осъзнае за планетата, кое би било то?
Че бъдещето й зависи и от него.
Завършете изречението: “Бъдещето е зелено, ако…”
… променим мисленето си и осъзнаем, че това зависи от всеки един от нас.