Биляна Константинова е главен редактор на кулинарната платформа Mate Kitchen от създаването й през 2019 г. Професионалният й път е изцяло свързан с електронните медии и словото, а журналистическият опит, любовта към готвенето, ежедневното общуване с деца на различна възраст и отношението към темата за правилното оползотворяване на хранителните ресурси й дават широк поглед върху един проблем, за който все по-често и по-информирано говорим, а именно разхищението на храна. Всичко това предопределя и активната й ангажираност с дейността и с каузата на Фондация Mate Kitchen, чиято цел е да промени нагласите на обществото относно разхищението на храна.
През 2024 г. излезе дебютната й книга “Спаси ме от боклука. Един домат разказва”, която по увлекателен и интересен начин представя проблема с изхвърлянето на храна на децата на възраст от 4 до 9 години. Книгата е сред номинираните за награда “Бисерче вълшебно 2025” в категория “Нещотърсачи”.
Следващата част от поредицата “Спаси ме от боклука” се очаква на книжния пазар през есента на 2025 г.
Какво ви мотивира да бъдете част от промяната към по-зелен свят?
Убедеността, че промяната се случва първо на ниво отделен човек и всеки от нас е важна брънка в този процес.
Коя е най-голямата трудност, с която сте се сблъсквали по пътя към устойчивостта?
Пренебрежителното махване с ръка и самочувствието, че безпринципното консуматорство е белег за модерност и високи финансови възможности.
Ако можехте да дадете един съвет на бизнесите, които тепърва започват устойчивата трансформация, какъв би бил той?
Бизнесът е много далеч от това, с което се занимавам и едва ли бих могла да давам съвети, но това, което през годините видях е, че добрият пример е заразен. Това, което се случва в една компания се отразява пряко върху мисленето, поведението и навиците на нейните служители, включително и извън работното им място.
Кой момент ви е накарал да осъзнаете колко важна е устойчивостта?
Когато видях на колко много места и по какъв глупав начин се къса веригата всеки ден, и то на най-ниското ниво. Ако всеки от нас не си даде сметка за собствените си навици, за това, което оставя след себе си, за примера, който дава, сме загубени.
Какво е най-важното нещо, което сте научили за устойчивостта от практиката, а не от теорията?
Ако разчитаме само на добри намерения, няма да постигнем особен резултат. Всички трябва действаме в единство – отделния човек, бизнеса и институциите.
Какво означава за вас „устойчивост“ отвъд професионалната сфера?
Да предам на дъщеря си (и по възможност и на други деца покрай нея) чувството на отговорност към мястото, на което живеем и знанието, че всичко е свързано и нищо не изчезва като с магическа пръчка, когато решим, че вече не ни е потребно. Грижата и обичта към света, който ни заобикаля, и постоянно жужащата мисъл, че безхаберието се плаща скъпо.
Какво е Вашето виждане за бъдещето – как изглежда един устойчив свят след 20 години?
Трудно ми е да прогнозирам, но много ми се иска естествената връзка между човека и природата, която скъсахме от криворазбрана модерност, да се възстанови и заздрави, да сме по-осъзнати, мислещи, ценящи това, което ни е дадено така щедро. В някои краища на планетата хората нямат същия късмет.
Кой е най-големият мит за устойчивостта, който според Вас трябва да бъде развенчан?
Че от нас нищо не зависи и това са игри за много пари на “онези отгоре”. Ние сме светът и малките ежедневни действия на всеки от нас в крайна сметка водят до колективни натрупвания и променят средата, в която преминава собственият ни живот.
Как поддържате надеждата и мотивацията си в свят, където климатичните предизвикателства понякога изглеждат непреодолими?
Като се фокусирам върху малките крачки и малките успехи. Като се опитвам да разкажа на колкото се може повече деца как функционира светът. Като се опитвам да съм полезна.
Ако има едно нещо, което бихте искали всеки човек да осъзнае за планетата, кое би било то?
Няма къде да избягаме и да се спасим от себе си и от това, което сами сме оплескали. Всички сме тук, насред последствията и е крайно време да се замислим не само какъв свят завещаваме на децата си, но и какъв инструментариум им оставяме да се справят в него.
Завършете изречението: “Бъдещето е зелено, ако…”
… ако сами си го направим зелено. Няма вариант, в който действаме като безпринципни консуматори, а някой идва отнякъде и с магическа пръчка заличава последствията.