Надя Синигерска има зад гърба си 20 години опит в управлението на различни бизнес процеси и проекти в международна корпоративна среда, предимно в сферата на тежките индустрии. Работила е за „Дружба Глазуъркс“, за „СензорНайт“ („ЕПИК“), за „КонтурГлобал Марица Изток 3“.
През последните 3 години е част от екипа на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, където работи с бизнеса за по-устойчиви, етични и дългосрочни решения, които носят печалба и стойност за всички заинтересовани страни.
Устойчивостта, казва тя, не е проект, а навик. И като всички навици, изисква постоянство, не геройства. Нещо повече, устойчивостта започва от всеки от нас – с решенията на пейката пред блока и в кварталното магазинче.
Какво Ви мотивира да бъдете част от промяната към по-зелен свят?
Днес не мога да обещая, че двамата ми тийна ще си оправят стаите достатъчно, за да могат да погледнат през прозореца. Но мога да се постарая когато този чуден ден дойде – гледката да не ги отчая.
Коя е най-голямата трудност, с която сте се сблъсквали по пътя към устойчивостта?
Да обясня – на семейството, на ръководството си или на собственика на бизнес – че устойчивостта не е просто нова дума за „по-скъпо“ и няма да излезе от мода скоро.
Ако можехте да дадете един съвет на бизнесите, които тепърва започват устойчивата трансформация, какъв би бил той?
Започнете от нещо малко и започнете сега.
Кой момент Ви е накарал да осъзнаете колко важна е устойчивостта?
С живеенето – и трупането на опит – стана очевадно, че „този проблем може да го замажем, ще го мислим после“ е стратегия с кратък срок на годност и висока цена – и за текущите проекти, и за бъдещето.
Какво е най-важното нещо, което сте научили за устойчивостта от практиката, а не от теорията?
Че устойчивостта не е проект – тя е навик. И като всички навици, изисква постоянство, не геройства.
Какво означава за Вас „устойчивост“ отвъд професионалната сфера?
След 10+ години да мога да карам кайтсърф, без да се притеснявам, че вместо с вълни и чайки, ще се сблъскам с тон пластмаса.
Какво е Вашето виждане за бъдещето – как изглежда един устойчив свят след 20 години?
Повече чист въздух и чиста вода и по-малко „чист PR”.
Кой е най-големият мит за устойчивостта, който според Вас трябва да бъде развенчан?
Че е само за „големите играчи“. Устойчивостта започва с решенията на пейката пред блока (я да слезем с Пешо да я оправим тази градинка!) и в кварталното магазинче (имам си торбичка, благодаря!).
Как поддържате надеждата и мотивацията си в свят, където климатичните предизвикателства понякога изглеждат непреодолими?
Щом успявам да наложа семейна вечеря без телефони – значи диалогът по големите теми все още е възможен.
Ако има едно нещо, което бихте искали всеки човек да осъзнае за планетата, кое би било то?
Нямаме резервен вариант. Върнаха се и Гагарин, и Кейти Пери.
Завършете изречението: “Бъдещето е зелено, ако…”
… ако го погледнем като микс – от жълто и синьо, от възможности, отговорности и обединение на много различни интереси.