Доника Ризова е комуникационен експерт с над 20 години опит в медиите, журналистиката и връзките с обществеността. Кариерата ѝ преминава през водещи радиа, телевизии и медийни групи, където заема ключови редакторски и управленски позиции. През последните години оглавява комуникациите на Сдружението за модерна търговия и работи активно по значими обществени и корпоративни каузи.
Като писател, блогър и обществен застъпник, Доника Ризова е посветена на теми като образованието, детското четене и социалната ангажираност. Вярва в силата на добрата комуникация и смислените истории, които вдъхновяват действия и промяна.
Какво Ви мотивира да бъдете част от промяната към по-зелен свят?
Преди всичко имам лична кауза – искам да участвам в мечтата да оставим на идните поколения един по-добър свят, зелена планета, „врата“ към нови светове. Звучи като клише, но всъщност е тема, която ме вълнува и, освен с личен пример, с подкрепа на каузи, аз се включвам активно и като писател. В детските ми книги вплитам темата за опазването на околната среда, за доброволците, които спасяват застрашени видове и ме мотивират да разказвам техните истории. (Трилогията “Дракончето Ринти” (изд. “Мармот”) и двете ми книги с подкрепата на “Зелени Балкани” – “Делфинчето Кая” и “Брадатият лешояд Тонто”).
Коя е най-голямата трудност, с която сте се сблъсквали по пътя към устойчивостта?
Медийното споделяне на добрите примери. Все по-трудно медиите разказват добрите истории от бизнеса. Най-вече телевизиите се тревожат дали това няма да се окаже добре замаскирана реклама.
Ако можехте да дадете един съвет на бизнесите, които тепърва започват устойчивата трансформация, какъв би бил той?
Да се подготвят за маратонско бягане. Не става със спринт, с който да се навакса. Това са всекидневни малки отсечки, които се тичат в екип. Това е голяма инвестиция, която бизнесът плаща, която се отплаща във времето и засяга всички.
Кой момент Ви е накарал да осъзнаете колко важна е устойчивостта?
Когато натрупването на усилия и енергия започва да дават видим резултат и задвижват промяната.
Какво е най-важното нещо, което сте научили за устойчивостта от практиката, а не от теорията?
Че на теория изглежда ясно, лесно и много регулирано, но на практика поставените цели се достигат с много усилия, инвестиции и голяма доза търпение към бюрократите, за които устойчивостта е само екселски файл.
Какво означава за Вас “устойчивост” отвъд професионалната сфера?
Да поддържам непопулярни каузи, а когато станат популярни, да не прекалявам със закичването на ревера. Имам си мои зелени ритуали и ги спазвам, без да претендирам, че това е задължително и задължително похвално.
Какво е Вашето виждане за бъдещето – как изглежда един устойчив свят след 20 години?
Предизвикателствата пред нашето поколение са огромни. На първо място, имаме нужда да разкажем бъдещето, такова каквото би било, ако не се образоваме и не се борим за промяна. Но е важен и онзи разказ, който започва с “Ако днес осъзнаем колко е важно да бъдем отговорни, то…“. Вероятно бъдещето ни ще бъде микс между нашите най-смели мечти и нашите най-големи страхове. От нас зависи балансът или залитането в роботи, изкуствен интелект, храна на хапче и въздух в… балон.
Кой е най-големият мит за устойчивостта, който според Вас трябва да бъде развенчан?
Устойчивостта най- често се свързва с околна среда, а то е цялостна философия. Мит е, че някой трябва да свърши нещо малко днес и ето, готово. Зависи от всеки един от нас, но са нужни решения на високо ниво. Има нужда от повече наука, от повече доброволчество, от повече часове за кауза, а не за заплата.
Как поддържате надеждата и мотивацията си в свят, където климатичните предизвикателства понякога изглеждат непреодолими?
Посещавам Музея на бъдещето в Дубай. Пия кафе с приятелката ми футуролог. Показвам на внучката ми по Botim как растат чери доматите в селската ни къща, а тя ми показва как вали в Дубай през лятото. Мотивацията е самият живот, а надеждата е това, което не умира. Така сме устроени, за радост. И да, всичко ще бъде наред докато непреодолимото е само цел.
Ако има едно нещо, което бихте искали всеки човек да осъзнае за планетата, кое би било то?
Че сме една малка точица във Вселената, но всички живеем в едно село.
Завършете изречението: “Бъдещето е зелено, ако…”
И ти си зелен, но не само през май.