Юрист, експерт по европейски политики и иновации в агросектора, Мария Христова е част от екипа на AgriVentures – неправителствена организация, чиято мисия е да подкрепя стартиращи компании и иноватори в земеделието и хранителната индустрия.
Работи активно за свързването на млади предприемачи, фермери, учени и инвеститори с цел да улесни достъпа до знания, финансиране и устойчив растеж.
“За мен предизвикателствата са възможности, а най-хубавото е че с AI инструмента, който разработихме, имаме достъп до възможности за финансиране, които споделяме с нашата затворена общност”, казва тя.
На Форума за устойчиво развитие и нулев остатък Мария Христова ще говори за трансформацията на земеделието чрез дигитални решения, достъпа до финансиране и бъдещето на храната.
Какво ви мотивира да бъдете част от промяната към по-зелен свят?
Вярвам, че имаме морален дълг към следващите поколения. Земята не е ресурс, който да изчерпваме, а система, от която сме част. Всеки малък избор, който правим – от начина, по който произвеждаме храна, до това как пазаруваме – има значение.
Коя е най-голямата трудност, с която сте се сблъсквали по пътя към устойчивостта?
Най-голямото предизвикателство е съпротивата към промяна – както на системно, така и на лично ниво. Старите модели на мислене и краткосрочните интереси често спъват дългосрочните устойчиви решения.
Ако можехте да дадете един съвет на бизнесите, които тепърва започват устойчивата трансформация, какъв би бил той?
Започнете с малки, но смислени стъпки и ги превърнете в част от вашата идентичност. Устойчивостта не е маркетинг стратегия – тя е култура и отговорност. Това е възможност за намиране на нови инвестиции и финансиране.
Кой момент ви е накарал да осъзнаете колко важна е устойчивостта?
Когато видях как климатичните промени пряко засягат производството на храна в семейното стопанство – суша, непредвидими метеорологични условия, намален добив. Тогава осъзнах, че устойчивостта не е абстракция, а реална необходимост.
Какво е най-важното нещо, което сте научили за устойчивостта от практиката, а не от теорията?Всичко е свързано. Здравето на почвата, хуманното отглеждане на животните, благосъстоянието на хората и икономическата устойчивост вървят ръка за ръка.
Какво означава за вас „устойчивост“ отвъд професионалната сфера?
Да живея в хармония с природата – да уважавам ресурсите, да мисля дългосрочно, да съм отговорна към общността и да възпитавам това отношение и у следващите поколения.
Какво е Вашето виждане за бъдещето – как изглежда един устойчив свят след 20 години
Устойчивият свят е този, в който сме преосмислили потреблението, храната се произвежда локално и природосъобразно, технологиите подкрепят, а не разрушават, и хората отново са в диалог със Земята, а не в конфликт.
Кой е най-големият мит за устойчивостта, който според Вас трябва да бъде развенчан?
Че устойчивостта е скъпа и непостижима. Напротив – тя често води до по-висока ефективност, нови възможности за финансиране, нови клиенти и стабилност в дългосрочен план.
Как поддържате надеждата и мотивацията си в свят, където климатичните предизвикателства понякога изглеждат непреодолими?
Като се обграждам с хора, които действат, не се предават, и вярват в промяната. Надеждата е действие, а не пасивно очакване.
Ако има едно нещо, което бихте искали всеки човек да осъзнае за планетата, кое би било то?
Бих искала всеки да си даде сметка, че ние не сме отделни от природата – ние сме част от нея. Това, което ѝ причиняваме, го причиняваме и на себе си.
Завършете изречението: “Бъдещето е зелено, ако…”
…всеки от нас поеме лична отговорност и започне да действа днес – с мисъл за утре, има достатъчно възможности за финансиране на малки и големи стъпки в тази насока.