Никола Димитров и Йоан Георгиев са ученици в Националната природо-математическа гимназия “Акад. Любомир Чакалов”.
Водени от стремежа към по-добър свят, Никола и Йоан обединяват усилия, за да превърнат устойчивия начин на живот в достъпен и вдъхновяващ избор за всеки млад човек. Чрез платформата EthiCitizen те показват, че дори малките стъпки имат голямо значение.
Създаваме кампании за отговорно потребление и кръгова икономика в ежедневието на човека, казват те. Целта им е да ангажират младите хора с устойчивия начин на живот.
Какво ви мотивира да бъдете част от промяната към по-зелен свят?
Йоан: Знам, че бъдещето зависи от моето поколение и смятам, че това бъдеще трябва да бъде зелено.
Никола: Като представител на поколението, което ще носи последствията от днешните решения, вярвам, че промяната зависи от нас. Затова създадохме платформа, която да даде пространство и мотивация на всеки да действа.
Коя е най-голямата трудност, с която сте се сблъсквали по пътя към устойчивостта?
Й: Най голямата трудност за мен беше да представя устойчивостта като нещо интересно и смислено.
Н: Да направим устойчивостта разбираема и достъпна. Най-голямото предизвикателство е да достигнем до хората, които досега не са я възприемали като лична отговорност.
Ако можехте да дадете един съвет на бизнесите, които тепърва започват устойчивата трансформация, какъв би бил той?
Й: Да не се отказват, защото това е бъдещето и без тази трансформация няма да оцелеят дълго време.
Н: Започнете с малки, измерими стъпки, които носят реална стойност за клиентите и екипа ви.
Кой момент ви е накарал да осъзнаете колко важна е устойчивостта?
Й: Когато видях изискванията за устойчивост да навлизат в училищата и университетите.
Н: Още като дете, когато баща ми ми напомняше да спирам водата, докато си мия зъбите. С времето осъзнах колко дълбоки са причините зад такива дребни действия.
Какво е най-важното нещо, което сте научили за устойчивостта от практиката, а не от теорията?
Й: Това, че за да може устойчивостта да съществува, тя трябва да бъде разбираема от хората.
Н: Научих, че не е трудно. Устойчивият начин на живот звучи сложно, но всъщност започва с една малка стъпка – и оттам нататък става навик.
Какво означава за вас „устойчивост“ отвъд професионалната сфера?
Й: Прилагането на устойчиви практики в личното ми ежедневие.
Н: Начин на живот. Това са ежедневните избори – какво купувам, как се отнасям към природата, как разбирам връзката между личното и глобалното.
Какво е вашето виждане за бъдещето – как изглежда един устойчив свят след 20 години?
Й: Свят, изцяло преминал на възобновяема енергия и приложил кръговата икономика изцяло.
Н: Светът, в който устойчивостта е норма, не изключение. Градовете са зелени, бизнесите носят положително въздействие, образованието създава осъзнати граждани, а технологиите служат на човека и природата едновременно.
Кой е най-големият мит за устойчивостта, който според вас трябва да бъде развенчан?
Й: Това, че устойчивостта е нов начин за пране на пари.
Н: Че е трудна, скъпа и безполезна. Времето доказва, че устойчивостта не само има смисъл – тя е бъдещето на всеки успешен бизнес и общество.
Как поддържате надеждата и мотивацията си в свят, където климатичните предизвикателства понякога изглеждат непреодолими?
Й: Фокусирам се върху днес, а не върху утре и с малки стъпки се старая да работя за по-доброто бъдеще.
Н: Сравнявам се единствено със себе си вчера. Ако днес съм направил нещо повече, значи има смисъл.
Ако има едно нещо, което бихте искали всеки човек да осъзнае за планетата, кое би било то?
Й: Че планетата е нашият дом и като такъв, трябва да го запазим.
Н: Че имаме само една. Не трябва да я съсипем, за да започнем да я ценим.
Завършете изречението: “Бъдещето е зелено, ако…”
Й: … живеем и се развиваме в хармония с природата…
Н: … ако днес изберем действията пред обещанията и отговорността пред удобството.