Елена Брусарска е основател на маркетинг агенция HIBRID, специализирана в сферата на зеления маркетинг. От началото на 2025 г. тя е посланик на Европейския пакт за климата към Европейската комисия и създател на инициативата “Зелено дете”, чиято цел е да обучава деца в училище (на възраст между 10 и 14 години) за устойчивото развитие и опазване на околната среда.
Елена Брусарска има над 12 години опит в областта на маркетинга и PR-а, както и 7 години в сферата на комуналните услуги и управлението на отпадъци.
Завършила е “Връзки с обществеността” и “Бранд мениджмънт и реклама”. През последните 5 години тя активно надгражда своите знания с международни сертификати в устойчивите практики от Университета в Лийдс, RMIT University и IESE Business School.
Какво Ви мотивира да бъдете част от промяната към по-зелен свят?
Основно мотивацията ми идва от усещането за отговорност към бъдещите поколения. Именно поради тази причина създадох и инициативата “Зелено дете”. Смятам, че човек във всяка възрастова група е способен да допринесе за положителна промяна, свързана с опазване на околната среда, прилагайки малки или големи стъпки в ежедневието.
Коя е най-голямата трудност, с която сте се сблъсквали по пътя към устойчивостта?
Недоверието на хората, че реално се извършват действия в тази посока. Пример е българинът, което все още смята, че контейнерите за разделно събиране на отпадъци се изхвърлят на едно и също място. За разлика от Западна Европа, балканският народ трудно следва централизирани социални движения като това за опазването на природата. Вероятно това е наличен казус не само в България, но моите преки наблюдения са тук.
Друг ключов проблем е дезинформацията по тази тема, ниската мотивация на хората да поемат отговорност. Сложните понятия като “декарбонизация”, “Фонд за справедлив преход”, “въглеродна неутралност” и др. пречи на хората да разберат как това пряко ги засяга в ежедневието им, финансите и в бъдещето на децата им.
Необходимостта от сериозна информационна кампания е наложителна. Медиите и институциите са тези, които следва да работят заедно в тази посока.
Ако можехте да дадете един съвет на бизнесите, които тепърва започват устойчивата трансформация, какъв би бил той?
Най-важното е устойчивостта да бъде част от ценностите на компанията, а не просто маркетинг стратегия. Когато това е заложено в основите на компанията, то ще даде резултати в бъдеще. Става дума за доверие от страна на потребителите, но и за подготовка за бъдещето, което несъмнено изисква тази трансформация.
Кой момент Ви е накарал да осъзнаете колко важна е устойчивостта?
Това е процес, който работи с наслагване, за да се стигне до момента, в който си дадох сметка колко много са възможностите на ежедневна база да живеем по-добре с малки усилия – чиста природа без отпадъци по детски площадки, паркове и обществени места. Чист въздух в градовете, в които сме задръстени от автомобили и други вредни изпарения. Нелоялен бизнес, който прескача законовите регламентации в десетки отношения в името на растежа и за сметка на природата… Накрая осъзнах, че сме заобиколени от хора, които живеят и мислят само за собствените си блага без внимание за последствията в дългосрочен план. Това ме провокира да говоря в да ги мотивирам да живеят екологично.
Какво е най-важното нещо, което сте научили за устойчивостта от практиката, а не от теорията?
Всяко действие има своите последствия. Ние избираме дали да бъдем отговорни или безотговорни. Но има едно нещо, наречено съвест, което за мен е в основата на нещата. Тази съвест се възпитава – в училище, в семейството, в обкръжението, в работната среда.
Какво означава за Вас “устойчивост” отвъд професионалната сфера?
Освен всичко, което вече споменах, устойчивостта е и съзнателен избор в комбинация с уважение и грижа към всичко, което ни заобикаля – хора, природа и нас самите.
Какво е Вашето виждане за бъдещето – как изглежда един устойчив свят след 20 години?
Някои хора си представят бъдещето с летящи автомобили, небостъргачи, изкуствен интелект и роботи. Аз го виждам цветно, зелено, чисто и слънчево. Градове със зелени пространства и хубав въздух. Сгради, които произвеждат повече енергия, отколкото консумират. Интелигентни хора с възможност да рециклират повече и употребяват дълготрайно. Океани и морета без наличие на микропластмаса и пластмаса. Глобално хора, които живеят с мисъл за човешкия отпечатък върху природата. Ключът към устойчивия свят е в сътрудничеството и разпределянето на отговорностите между обществото, държавата, бизнеса, неправителствения сектор и институциите.
Кой е най-големият мит за устойчивостта, който според Вас трябва да бъде развенчан?
Най-банално казано е, че няма смисъл от това да бъдем екологично насочени. А директен пример е рециклирането на отпадъци и митът, че отиват на едно място – в депата за битов отпадък. Всъщност те наистина ще отиват там, ако ние ги хвърляме в контейнера за битов отпадък.
Как поддържате надеждата и мотивацията си в свят, където климатичните предизвикателства понякога изглеждат непреодолими?
Виждам хора около себе си, които чрез моята упоритост и пример започват да предприемат реални действия. От това по-голяма мотивация и верификация, че има смисъл в начинанието ми няма.
Ако има едно нещо, което бихте искали всеки човек да осъзнае за планетата, кое би било то?
Планетата ни е като един двигател с капацитет, който не е неизчерпаем. Ако продължаваме да я експлоатираме над възможностите й, ще забуксува, ще се задъхва в това да изпълнява функциите си. Време е да осъзнаем, че не хората сме на върха на веригата. Благодарение на земята под краката ни сме тук и съществуваме.
Завършете изречението: “Бъдещето е зелено, ако…”
Бъдещето е зелено, ако от днес си кажем, че започваме да живеем отговорно.